Томас Джеферсън е известен с многото си дейности: президент на Съединените щати, революционер, градинар и по мнението на някои “пионер на американската вертебратна палеонтология.” Историкът на науката Кит Томсън разглежда изследванията на Джеферсън относно фосили, които той предложил да не бъдат наричани фосили, в усилието си да спечели уважение за естествения живот в Северна Америка. В 1785 година Джеферсън публикува “Записки за състоянието на Вирджиния,” отговор на френския философ на природата граф Бюфон, който твърдял, че животните (и хората) в Америка са по-нисши в сравнение с тези от Стария свят. Част от аргументите на Бюфон се основавали на физическия размер и свирепост на местните същества.

Томас Джеферсън е известен с многото си дейности: президент на Съединените щати, революционер, градинар и по мнението на някои “пионер на американската вертебратна палеонтология.” Историкът на науката Кит Томсън разглежда изследванията на Джеферсън относно фосили, които той предложил да не бъдат наричани фосили, в усилието си да спечели уважение за естествения живот в Северна Америка. В 1785 година Джеферсън публикува “Записки за състоянието на Вирджиния,” отговор на френския философ на природата граф Бюфон, който твърдял, че животните (и хората) в Америка са по-нисши в сравнение с тези от Стария свят. Част от аргументите на Бюфон се основавали на физическия размер и свирепост на местните същества.

Ключов момент в аргументацията на Джеферсън е обсъждането на фосилизирани бивни и други останки от американски мастодонт, които наскоро били открити близо до река Охайо. Джеферсън разгледал няколко възможни обяснения за тези ясно елефантообразни кости, появили се на място, много по-студено от Индия или Африка. Той разгледал предложения от други, включително идеята, че “вътрешен огън може веднъж да е затоплял тези региони.” В крайна сметка обаче стигнал до решение, което е сравнително близо до съвременното научно обяснение: съществуват различни видове слонове, приспособени към различни климатични условия.

Томсън пише, че почти десетилетие след публикуването на “Записки,” Джеферсън се отдал на политическа дейност и изоставил научната работа. Но през 1796 година, след временното си пенсиониране от правителствена работа, той получил писмо от приятел относно откриване в днешна Западна Вирджиния на “костите на огромно животно.” Писмото също така предполагало, че съществото “вероятно е от рода на лъва.” Фосилизираните кости на “голямата нокътка,” изпратени до дома на Джеферсън, били части от гигантски крайник с нокти. Следвайки примера на приятеля си, Джеферсън работил с предположението, че това е било някакъв вид лъв—но с нокти поне три пъти по-дълги от тези на африканския лъв. Въпреки това, след като видял рисунка на фосил на гигантска ленивка от Южна Америка—род, известен като Мегатериум—той неохотно признал, че това е по-добро обяснение.

Важно е да се отбележи, че защитата на американската мегафауна от Джеферсън била основана на идеята, че фосилите не са просто останки от древни видове, а кости на същества, които вероятно все още съществували някъде на континента. Той се основавал частично на религиозната си убеденост, че Бог малко вероятно би унищожил вид животно, и частично на вторични истории за огромни същества от коренните народи на американския Запад. Докато по-късна история потвърдила много от предположенията на Джеферсън като неверни, Томсън предполага, че той би бил развълнуван от откритията на динозавърски фосили в американския Запад, дори и съществата, от които произлизали те, да са били явно изчезнали.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.